В своята класическа творба „Дзен и
изкуството на стрелбата с лък“ немският
философ Ойген Херигел търси същината
на Дзен в обучението на стрелеца — да
откриеш къде изкуството става
безизкустност, стрелбата вече не е
стрелба, а стрелецът се слива с целта:
— Нищо не разбирам вече, — казах на
Учителя — и най-простите неща се объркват.
„Аз“ ли улучвам целта или тя — мен?…
Лък, стрела, цел и его се сливат в едно,
така че не мога повече да ги разделя.
Дори нуждата да ги разделям я няма. Но
щом вдигна лъка и стрелям, всичко става
толкова ясно, и смешно просто…
— Най-после — намеси се Учителят, —
тетивата минава право през теб.
Фехтовката, когато е проникната от Духа
на Дзен, също придобива смисъл на
дисциплина на духа. Дзен-учителите се
занимават с фехтовка, а майсторите на
кендо (японска фехтовка) често с
преминали обучение по Дзен. Бойните
изкуства са друг начин за постигане на
мушин (не-съзнание). Когато майсторът
на меча се издига над техническите
умения и отхвърля мислите за победи и
показно майсторство, тогава той се слива
със своя меч. И докато се възвръща към
своето „истинско съзнание“, мислите
и чувствата отпадат.
Ако насочиш съзнанието си към движенията
на противника си, то ще бъде завладяно
от неговите движения. Ако го насочиш
към меча му, то ще бъде завладяно от
меча. Ако насочиш съзнанието си към
мисълта да нанесеш удар на противника,
то ще бъде завладяно от очакването да
удариш. Ако го насочиш към желанието да
не бъдеш ударен, ще бъде завладяно от
желанието да не получиш удар. Ако го
насочиш към позата на противника, то ще
бъде завладяно от неговата поза. Накратко
— просто няма върху какво да насочиш
съзнанието си.
ТАКУАН
